Бабиният крем с дъх на ванилия и карамел

Един крем от моето детство,който вчера си припомних .Може да го използваме и за пълнеж на еклерчета или за някоя тортичка като просто не му слагаме карамела ,а го оставим с дъх на ванилия. Ето и нужните продукти .

ПРОДУКТИ

• 4-3 жълтъка
• 1 литър  прясно мляко
• 110 грама брашно или нишесте
• 200 грама захар
• 25 грама масло
• 1пакетче ванилия или пръчица ванилия или ако имате течна две капки
• 2 супени лъжици захар за карамела

ПРИГОТВЯНЕ

Разбиваме си жълтъците с две-три супени лъжици захар.Брашното си го разтваряме добре с малко от нашето хладко мляко .Двете хомогенни смеси ги поставяме в един съд за варене и добавяме остатъка от млякото.Разбъркваме и включваме котлона.Тук ви съветвам да не е много силен котлона,за да не загори кремчето.Въоръжени с търпение започваме да бъркаме до сгъстяване на нашето кремче.Тук ако обаче сложим нишесте то трябва много по-малко да се държи на котлона и да не кипва.Даже ако искате за по-бързо си загряваме млякото със захарта и го добавяме към разтвореното в яйцата и малко захар нишесте и бъркаме енергично до пълното сгъстяване. Така, да се върнем към другия с брашно.Готов го дърпаме и му добавяме нашата ванилия  и омекналото масло.Разбъркваме добре.

До нашия крем си поставяме съд на дъното ,на който поставяме 2 супени лъжици захар.

Включваме котлона и я карамелизираме.

Тук внимаваме ,защото тя бързо се карамелизира.Веднага когато  цялата захар

 се превърне в карамел ,прибавяме нашия крем .

Тук котлона да е слаб и да оставим без да бъркаме ,на слаб огън леко да се разнесе карамела из целия крем.За моя малък син бе много забавен момент.

Държим само за минутка.Така готов го оставяме да се охлади за 4 часа и след това си взимаме лъжичка и ...... мммм.

Вие какво мислите за тази рецепта?Очаквам вашите коментари с нетърпение!

http://teodorametodieva.blogspot.fr/search/label/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B5 

Шоколадов крем

Една лесничка рецепта ,която много обичам и всеки път сменям шоколада и така променям вкуса на кремчето.Този път се спрях на натурален ,защото тук се запознах с производител на шоколадови шедьоври,които продава, също така и блокчета натурален шоколад .Самият производител има и плантация на остров Реинион.Много интересно ми стана като го слушах за това ново световно богатство -шоколада.Скоро ще опитам и неговото приложение в солена комбинация.

Продукти

250 грама шоколад

60 грама чисто нишесте без никакви овкусители

100 милилитра вода

1 литър прясно мляко

2 жълтъка

120 грама захар

  

ПРИГОТВЯНЕ

Маслото,шоколада и водата ги слагаме в един съд на котлона и на слаб огън ги разтопяваме като бъркаме постоянно.Получаваме една кашичка.Дърпаме от котлона.В един съд си разтваряме нашето нишесте с млякото и накрая му добавяме и захарта.Тази смес я добавяме към нашия разтопен шоколад и на слаб огън бъркаме до лекото сгъстяване.Не трябва да е повече от 1 минутка .Тръгне ли да завира дърпаме,защото ако продължим нишестето става воднисто.Този крем не се вари като този с брашното.Когато се охлади с енергично бъркане му добавяме и яйцата.Разливаме  го в избрания съд за похапване. Слагаме  го в хладилника за 1 час и след това го поднасяме.

Ако тук обичаме шоколад с портокалови корички , с ядки  или  с други аромати ги поставяме тях. За белтъците пък ви съветвам да ги разбиеме на пяна,да загрееме прясно мляко и с една  супена лъжица да отгребваме от пянато и да я пускаме в млякото за секунда.Така тези снежни топки може да ги поставиме върху кремчето и ако направиме един лек шоколадов сос ,с който да залеем и крема и топките ще стане много вкусно и интересно.Ядки също може да поръсим.

Тук зависи от вас.

Париж и неговите кулинарни изненади,ресторанта ,,Le SUD''

В дни като този ,когато е студено и мрачно обичам да се,, разхождам"  до любими места с помощта на моят компютър .Днес ще споделя с вас едно от моите пътувания до Париж.Така  задно с мен и вие ще се разходите и ще се запознаете с едно прекрасно ресторанче.От готвача успях да науча и малко за едно от предложените ястия.Ще се опитам да ви опиша всичко, което опитах и да ви дам и рецептата за това ястие.
Ресторанчето ви посреща с типичния южен уют -дъх  на портокали и жасмин,маслинови дръвчета ,топли багри и точно когато сме решили ,че сме видяли всичко- нова изненада.От шумния и забързан Париж ,се озоваваме в едно приказно дворче стил Прованс и виждаме и фасадата на типичната за този край къща с прекрасни капаци, голями врати-прозорци и от любопитство надникваме вътре в тази къща.Нова изненада.Прекрасен салон в същия стил с няколко масички,подредени с пъстри и топли съдове .Всичко бе в жълто,оранжево и на всяка масичка малка декоративна лейка с малко червено каланхое.На една от стените бе поставен стар бюфет напълнен със стари съдове пак провансалски стил.По стените висяха медни съдове,символа на всяка френска къща в малките населени места.Ние се настанихме в този салон ,макар и градинката да ни привличаше.
Преминахме към избора на това какво ще похапваме.Менюто бе семпло ,но предлагаше интересни средиземноморски специалитети.
Започнахме с вкусната салата с аншоа и бутилка розе от Прованс .Там се прави и най-хубавото розе ,знаете че всеки край на Франция е известен със своето вино .В Прованс е розето.
Нашата салатка на пръв поглед ни кара да се чувстваме наистина като на гости на някой от Прованс.Семпла на вид ,но вкусна.Идеята бе наистина да се отпуснем и да се потопим в обикновения ,семплия живот на хората от този прекрасен край на Франция ,за който целия свят мечтае .Целия интериор ни подсказваше това.Салатката бе съставена от рокола, сварен зелен френски боб(  охладен и с кръгла форма ,ако се чудите от кой  )сварен картоф и той бе охладен,зелени и черни маслини,сладък червен лук,фино настърган Пармезан.Някое и друго листо от магданоз,но не бе нарязан.Чери доматчета.Отгоре бе поставена рибката аншоа и бе овкусена със зехтин и оцет балсамико,но без яйцата.Тук може да добавим и артишок от консерва,нарязано на фини ивички.Ако ви допада може да опитате.Аз лично без картофите я предпочитам.

След свежата салатка преминахме към нещо много интересно и типично за Тулон- блюдото Bourride .В Марсилия това блюдо или супа ,според гъстотата на соса ,се нарича Bouillabaisse.Тук ние си го поръчахме като блюдо и така бе предложено в менюто ,гарнирано с  филийки с aïoli-майонезен сос с горчица и стрити скилидки чесън.За соса на блюдото, само да кажа,че ако той е по-гъст  е блюдо ако е воднист ,то се поднася като супа.Това от нас зависи.Ако ви допада ето и продуктите-
1,5 кг бяла риба като тук е важно да има около 4 вида и миди също може да добавим
2 картофа ,от големите
1 стрък праз
1 глава стар лук
50мл. бяло вино
2 щипки суха мащерка на прах 
дафиново листо
2 супени лъжици течна сметана
2 резенчета лимон и едно портокал
250 мл сос aïoli-майонезен сос с една супена лъжица горчица и 4 скилидки чесън ,пресован

сол и черен пипер от мелничката

В един съд си слагаме да заври около литър вода и в него поставяме едро нарязания праз, картофи ,лука и виното.Добавяме и портокаловите и лимонените резенчета.Овкусяваме със сол ,дафиновия лист и мащерката и оставяме да се свари на бавен огън.Когато са готови към тях добавяме изчистената и обезкостена риба за 10 минути на слаб огън.След това вадим рибката,зеленчуците ,дафиновия лист също и към този сос добавяме  половината от нашия майонезен сос .Тук добре разбъркваме и без да завира редуцираме нашия  сос.Накрая му добавяме и сметаната и черния пипер.С този сос заливаме рибата и картофките.Праза и лука ги поднасяме отделно в друг съд.Остатъка от соса  aïoli го слагаме върху няколко хрупкави филийки хляб и леко ги загряваме във фурната.Към това блюдо може да добавим и къри и шафран.

Продуктите са за около 4 човека.
Друга вкусотия бяха и рибите на скара ,шиш от зеленчуци и пак по средата със сос  aïoli ,но този път той бе студен.Хляба и той бе  с дъх на Прованс.Пълен бе с черни и зелени маслинки мммм.

Друга вкусотия бе и агнешката кайма,която бе с много малко доматен сос,черен пипер и много чесън ,обгърната от патладжанени  ивички ,запържени преди това и всичко това като едно хълмче запечено за малко и поръсено с пармезан.Прекрасно бе ,но за жалост снимки от него нямам.Нея си я поръчаха нашите приятели.

За десерт си поръчахме ,café gourmand,.Тук заведението предлагаше и други по-интересни десерти ,но ние нямахме място .Кремчетата бяха с дъх на ванилия и шоколад.Поръсени с бадеми и сладкишчето и то бе бадемово.Кремчетата според мен бяха със сметана  като основа и бяха желирани.В самия сайт на ресторанта може да следите и новите кулинарни предложения поместени в менюто.

Ето и сайта -http://www.le-sud-restaurant.com/

Прекрасно място с кухня,която ще ви плени и ще ви накара да се пренесете за малко на юг.Там където ухае на портокали,жасмин,лавандула.Там където слънцето и морето ни карат да се чувстваме винаги щастливи.

Gratin с телешка кайма и картофено пюре

Вкусна,бърза и интересна френска рецепта.Много прилича на нашата мусака,но е малко по- различна френската версия.Тук нямаме домати при тази рецепта и имаме други подправки.

ПРОДУКТИ 

800 ГРАМА ТЕЛЕШКА КАЙМА

1 КГ КАРТОФИ ЗА ПЮРЕ

2 ГЛАВИ СТАР ЛУК

2 СКИЛИДКИ ЧЕСЪН

1 ДАФИНОВ ЛИСТ

ЧЕРЕН ПИПЕР

СОЛ

150 ГРАМА НАСТЪРГАН КАШКАВАЛ

2 СУПЕНИ  ЛЪЖИЦИ ГАЛЕТА

2 СУПЕНИ ЛЪЖИЦИ ОЛИО ИЛИ ЗЕХТИН

1 ЧАЕНА ЧАША БЯЛО ВИНО

ПРИГОТВЯНЕ 

Обелваме си нашите картофи и ги нарязваме на едри кубчета.Слагаме ги в съд за варене и ги покриваме с вода.Оставяме ги така да се варят до пълното им омекване.След това ги заделяме настрани.Докато се варят нашите картофки си подготвяме другата част от нашия

Gratin .Измиваме си нашия стар лук.Обелваме го и го нарязваме на фини кубчета.На котлона си слагаме да се загрява нашата мазнина ,в която си поставяме нашия лук да се задушава .Тук може да добавим малко вода към лука ,когато го задушаваме.Когато той придобие златист цвят си добавяме нашата телешка кайма и  нашето вино.Тук поставяме и дафиновия лист,чесъна леко смачкан .Овкусяваме със сол и черен пипер. Бъркаме на котлона около 2 минутки на не много силен огън.Дърпаме от огъня .Взимаме си нашите картофи и ги правим на фино пюре.Взимаме си един съд за печене ,но възможно най-малкия и по-дълбок.В него си поставяме нашата кайма.Покриваме я с нашето пюре и отгоре слагаме кашкавала и поръсваме с галетата.Поставяме в загрята на 160 градуса фурна и печем  до почервеняване на нашия Gratin.

Ако искаме тук може да заместим каймата със зеленчуци .Каймата не ви съветвам да я подменяте със свинска ,защото иначе ще седи на едри бучки нашето ястие.За лазаня и такива ястия е по-добре с телешка кайма.

Сладкиш с дъх на зелени смокини,сушени сливи и екзотични подправки

                     

 Реших да ви предложа една позната рецепта,но поднесена по нов начин .Често мисля над стари рецепти и се опитвам да им придам нов облик и вкус.Тук в тази използвах екзотични подправки, сушени сливи ,защото сега нямаме свежи и сладко от зелени смокини, направено от мен.Това сладко го обожавам и редовно го поднасям за подарък на приятели французи. Рецептата е лесна и много вкусна.Ако имате и силиконова форма като моята- с форма на роза,ще стане прекрасен сладкиш. Външния вид на всичко,което поднасяме е много важен.Ако пък нямате го направете по ваш вкус.Важното е да се забавляваме като творим в кухнята .

ПРОДУКТИ

175 грама кисело мляко-тук може да сложим една част кисело мляко една час прясно,така сладкиша става по-лек и пухкав

175 грама пудра захар

350 грама пресято и седяло на сухо ,бяло брашно

75 грама масло

4 яйца

1 пакетче бакпулвер

7 сушени сливи без костилки

7 зелени смокини от сладко

3 щипки смлян карамфил

3 щипки джинджифил на прах

5 щипки канела

2 щипки индийско орехче на прах

3 супени лъжици сироп от сладкото от зелените смокини

1 щипка сол

ПРИГОТВЯНЕ

Включваме фурната на 180 градуса.

Отделяме жълтъците от белтъците.Разбиваме жълтъците с половин чаша захар,екзотичните подправки-канелата,джинджифила,индийското орехче  и карамфила.   Добавяме като продължаваме да разбиваме и леко омекналото масло.Тук разбиваме за кратко само колкото да стане хомогенна смес.Към тази смес си добавяме и пресятото брашно и бакпулвера ,който сме го изсипали в брашното и сме го разбъркали, На много бавна скорост с нашия миксер си разбъркваме продуктите ,бавно добавяме и млякото.Тук разбиваме отново до получаване на хомогенна смес и да не трае повече от минутка.Преминаваме към разбиване на белтъците .Тук трябва да измием и подсушим приставките на миксера,които вече сме използвали,за да се разбият на пяна нашите белтъци .Преди да започнем разбиването към белтъците си слагаме една щипка сол и остатъка от захарта.Разбиваме да побеляване.Към нашата смес с жълтъците си добавяме и белтъците като от тях си заделяме 3 супени лъжици за глазурата накрая.Леко с дървена шпатула разбъркваме нашите две смеси  .Взимаме си нашата силиконова форма и леко я омазняваме.Аз тук използвам четка със силиконови косъмчета. Във формата си изливаме нашата хомогенна смес.В тази смес си пускаме нашите смокини нарязани на малки парченца или просто на две половинки както и нашите сливи.Тук при мен сливите са много меки и вътре са като мармалад ,с такава текстура.Ако вашите са много сухи ги накиснете за няколко минути във вряла вода с малко коняк или друг алкохол по ваш избор.Смокините е хубаво на ги пуснем в малко брашно и тогава да ги поставим в сладкиша.Така те не потъват.

Печем на 180 градуса около 35-40 минути.Тук следете след 25 минута да не прегори вашия сладкиш.С помощта на клечка за зъби след 30 минута проверяваме като поставим клечката в сладкиша.Ако при ваденето по нея остане нещо значи още трябва да печем.

Изваждаме нашия сладкиш и го заливаме със сиропа от нашите смокини.След това оставяме да се охлади и го украсяваме с нашите заделени белтъци.

Приятно дегустиране.

Празника на черната перла-Черния Перигордински Трюфел във френското градче Sarlat la Caneda

Много се зарадвах ,когато научих,че ще успея този път да присъствам на празника на трюфела.Около мен освен прекрасните замъци,реката Dordogne ,прекрасния гъши пастет е и раьона на Черния Перигордински Трюфел.За мое щастие тази година успях  да присъствам  на неговия празник в прекрасното френско градче Sarlat la Caneda.

Прекрасния аромат се носеше навсякъде.

От тази гъбка ,недостъпна за много хора,  най-смелите бяха направили и шоколад. 

Други като мен  го бяха комбинирали с гъшия дроб .

 Трети пък го бяха поставили в буркан с яйца и така, когато си правим известния омлет с трюфели ,аромата на трюфела е по-силен или може дори да не го поставяме.Яйцата са поели от аромата му достатъчно.

Интересна идея ,я пък и така може да си закупим тези яйчица и да си спестим голямата покупка на трюфели,които са много скъпи.За всеки имаше по нещичко де.
Освен самите трюфели имаше и дръвчетата,под които растат те и всеки можеше да си закупи.Тук и аз се замислих ,защото другата ми страст е градината.За мен кухнята и градината са взаимно свързани.Та за тези,които искат и да си отгледат трюфели е възможно.Тук където живея всеки втори си има малка градинка с поне 10 дръвчета, от които очаква тази рядка гъба.Това се оказва обаче не чак така простичка задачка,но това е друга тема.

 Тук бяха изложени и всички инструменти за ваденето им ,За наш късмет прасенцето,най-добрия помощник при ваденето не бе изложено хаххаха.

Разходката ми продължи към шатрите с кулинарните изненади на топ шефовете.

 Имаше интересни рецепти с трюфели ,но за тях ще отделя друг ден.
Аз с моят малък мъж се спряхме на семплата рецепта от филийки с гъши дроб,черен трюфел, поръсени с един микс  на прах от сол на люспички,черен ,зелен и бял пипер,кориандър.Тази бърза рецепта ни допадна и я направихме у дома.За малкия не поставих трюфел де ,защото той не го хареса като аромат .Така с прекрасно червено вино с големия ми  мъж се насладихме на Черната Перигординска Перла- Черния трюфел .

 

Прекрасната разходка из Френсите кътчета носещи многобройни сюрпризи завърши ! До следващия път!

Поздрави от мен на всички,които ме подкрепят!

Pain cocotte farcis avec viandes -Пълнено печено хлебче с месо

Тази Нова Година я посрещнахме в Андора, където за пореден път се насладих на прекрасната им кухня.Този път попаднах на едно място,където опитах едно прекрасно блюдо.Ресторанчето се намира на самата писта на селцето Arinsal.Ресторанчето се казва,,Pain cocotte“.Самото хлебче като рецепта е по френска рецепта ,а пълнежа му бе по Андорски.За любителите на риба имаше и с риба .Идея тук бе да използваме хлебчето като чиния или малко гюведже, което при французите се казва-cocotte и то бе напълнено с вкусотйики.Хлебчето се пече отделно и се сервира топло, издълбано и напълнено с избраният от нас пълнеж.

Аз се спрях с телешки пълнеж,картофки и тиквички.Аз ще ви дам съвет за направата му.От вас вече остава да си прецените пропорции и всичко останало.
Избираме си едно хубаво и прясно парче телешко или свинско ако искате.Това месо го нарязваме на малки ,равни късчета и задушаваме с една глава лук,нарязана на фини ивички.Тук добавяме малко водичка и бъркаме около 3 минутки,до обръщане на месото от всичките му страни ,за да запазим неговата сочност.След това добавяме малко черен пипер и червен,сол и заливаме с водичка до покриване на месото .Варим 40 минути на слаб огън .В последните 15 минути към месото добавяме картофи -обелени и нарязани на кубчета.Ако са твърдички ги варим до пълното им омекване,но да не се разпадат.Соса на месото трябва да се сгъсти с малко нишесте.В отделен съд с малко зехтин си задушаваме ивичките тиквички,но само леко ги обръщаме.При поднасянето си слагаме от картофите и отгоре подреждаме нашето месо.Заливаме със соса.След това всичко го покриваме с нашите топли и леко задушени тиквички и поръсваме със свеж магданоз.Поставяме капачето и сервираме.

Ако искаме може да си направим черни хлебчета и да ги напълним с пилешко,гъбки и сметанов сос.Или морски дарове и екзотични зеленчуци за цвят.Чушките също може да добавим за цвят и аромат.Важното е тук да запазим някои от зеленчуците отделно и да бъдат запържени в последния момент преди поднасянето.Това според големите френски майстори променя нашето блюдо като го приближава до тези в топ ресторантите.Променяме нашата кухня като внасяме нотка от големите кулинарни специалисти.

На вас оставям решението дали да го направите така или всичко да се готви заедно.

В това ресторанче се потопих в прекрасна обстановка и дегустирах кухня,която би впечатлила всеки .

Тук всичко ни кара да усетим магията на планината.Рядко човек вече попада на такива места.Накрая любезно ви питат дали ви е харесало ,а пък ако има много хора постоянно ви се извиняват ако малко се забавят.Много добре е подбран персонала,които допринася за това да се чувствате като на гости на близък човек.Самия дизайн пък ни кара да се чувстваме в една приказка.Всеки кът на ресторанчето е различен и ни кара да останем повече ,за да се потопим във всяка една идея на собствениците.Ако ви се пие топъл шоколад сядате в прекрасния салон,ако пък сте голяма група се разполагате на голямата маса с многобройни пънчета за сядане и за финал една прекрасна орхидея допринасяща за шик и екзотика.Всичко е обмислено до последният детайл. За моя сладур имаше малко чинче и черна дъска за рисуване.

Друга идея бяха и ретро крушките ,които бяха поставени над всяка масичка.

Всичко наистина бе прекрасно.

Забравих да спомена ,че за малкия ми сладур си поръчахме и вкусните им сандвичи.Тях ги добавям защото баха поднесени много интересно.Ние си взехме с пиле.Пилето бе вече направено на малки филенца ,панирано и опържено,то бе сложено в средата на сандвича и до него няколко пържени картофа.Всичко това бе между  хляба и отгоре поръсено с три вида сиренца.Запечено бе до разтопяване на кашкавала.За малкия зеленчуците ги нямаше-кисели краставички и др. , но пък ако искаме у дома можем да си направим такива сандвичи и да ги поднесем с една зелена салатка .Това може да ни е менюто за вечеря или обяд.Тук във Франция такова меню е много модерно и дори се приготвя за гости ,но тук вече се добавят сандвичите с малки кръгли хлебчета по средата с кюфтенца от телешка кайма .На всеки оставяме избора от зеленчуци ,сиренца и др. вкуснички допълнения.Зеленчуците и сиренцата ги поставяме в малки купички.Така всеки сам си подрежда сандвича.

Малко се отклоних от темата,но пък се надявам да ви е интересно.Опознаването на чуждите култури ни променя много и чрез храната може да опознаем другите ,а и те нас.Това и харесвам,а не само  да ни напълни стомасите.

За сега чао на прекрасната Андора и прекрасните и изненади !