С дъх на лавандула,а защо не !

5.23.2016

Кюфтета по Андорски

 Тези дни обещах да кача тази рецепта , но с вторият ми блог- lesparentsevolues.com се запълва целият ми ден и за качване на рецептите ми почти не ми остава време.
Днес ще ви разходя до една  малко позната страна -Андора. Тя е много малка и е сгушена в Пиринеите-на френски: Pyrénées; на каталонски: Pirineus; на окситански: Pirenèus; на арагонски: Perinés; на баски: Pirinioak . И друг път съм ви говорила за нея .Честичко  ходим до нея,защото ни е близо и освен прекрасната си природа и хора ,колкото и банално да звучи е прекрасна и за пазар . Тя е безмитна и цените са различни от тези във Франция.  Ние освен баналната част ,която я прескачам я обожаваме заради красивата и природа и спокойните хора. Когато сме там имам чувството ,че се разхождам из старата ми София -чиста,спокойна и без този ужасен стрес и безредие... Да столицата на Андора не прилича по нищо-като архитектура и т,н на моята София ,но пък ме кара да се чувствам така. 
кюфтета по Андорски
В прекрасната  столица-Andorra la Vella всеки път поподаме на някакъв празник и това още повече ме кара да се чувствам щастлива там. Този път празника бе като нашия 24 май, при тях бе не  на  буквите,  но пък хората си подаряваха книги и рози . За мъжете и децата книги ,а за жените рози -символа на Каталуния . Ахх прекрасно бе .Имаше за децата герои от любимите им книжки ,пана с рисунки на децата ,стена на която всеки оставаше добро послание към света и дори и ние се включихме. Прекрасно бе !
кюфтета по Андорски

кюфтета по Андорски

кюфтета по Андорски


След дългата разходка решихме да опитаме нещо ново от тяхната кухня.
КЮФТЕТА ПО АНДОРСКИ
 Кухнята им е много семпла ,но много вкусна. Този път си взехме от кюфтенцата им ,които ме вдъхновиха за моята рецепта. Те ги сервират като разядки до купичката с маслинки и фъстъци ,но аз ще ви ги предложа по големички като основно ятсие.




ПРОДУКТИ

500 ГРАМА КАЙМА- 200ГРАМА СВИНСКА 300 ГРАМА ТЕЛЕШКА
кюфтета по Андорски

200 грама белени домати от консерва 
1печена чушка
1 стрък пресен чесън
1 глава лук
червен пипер
черен пипер и сол от мелничката 
4 супени лъжици зехтин
1 дафинов лист 
микс от подправки DELUX  за дивеч от LIDL-дафинов лист,кориандър,парчета портокал и лимон,черен и червен пипер,джинджифил,праз лук и всичко това е в мелничка . Много я обичам тази подправка ако не я намерите просто добавете нещо по ваш вкус от изброените подправки
3 зелени маслини без костилки
2 супени лъжици брашно
4 стръка  прясна чубрица-аз я имам като вечно зелено малко храстче ,като мащерката е
2 стръка  прясна мащерка за украса и каквото друго планинско ухание ви допадне
ааа и 2 супени лъжици сухо бяло вино хихих забравих за виното


Приготвяне

Нашата кайма си я разбъркваме с половината от нашият лук,който сме нарязали предварително ,финно нарязаните маслинки,сол и нашата подправка МИКС за дивеч .От нея слагам две -три завъртания на мелничката . Така разбъркана я прибираме в хладилника за 24 часа. На другият ден си приготвяме останалите продукти и зопочваме да притготвяме нашето сосче към,което ще добавим кюфтетата . Не е трудно до тук нали ! Взимаме си два съда -тигана ,в които ще приготвим соса и кюфтетата. Започваме със соса. Пасираме си доматите . Нарязваме си чесъна и  остатъка от лука на дребничко. Слагаме ги да се запържат с една супена лъжица зехтин . Много леко да променят цвета си. Тук добавяме и малко водичка ако искате да е полезно вашето блюдо и да няма пържене. Добавяме си тук след това доматите,сол на вкус,черен пипер,червен пипер и дафиновият лист. Оставяме да си къкри. Във вторият съд за пържене си слагаме остатъка от мазнината и я оставяме да се загрява. Ние през това време си оформяме с леко овлажнени ръце нашите топчета, които да не са много големи . Тези топчета ги овалваме в брашното ,което сме сложили в  удобен за нас съд за овалване и ги пускаме в загрятата мазнина. Да не е много силна тя ,за да не изгорят. Тук за минутка само да ги запечатим ги пускаме в тази мазнина без да загарят.  Готовите кюфтета ги вадим и веднага ги пускаме в соса. При поставянето и на последното кюфте в нашия страхотен сос си приготвяме нашата печена чушка . Нарязваме я на ивички . Пускаме я в соса и нея. Добавяме и виното към нашият сос и чубрицата . Оставяме да къкри до сгъстяване на соса.  Тук соса трябва да остане на половина. Към края поръсваме с черен пипер и опитваме на вкус. Ако нашите домати са кисели и соса ща стане кисел ,за това може да добавим малко захар.  Тук вече всеки  спрямо вкуса си да прецени и количеството на подправките. Аз винаги готвя по усет като милата ми баба и за това ми е трудно точно да дам количеството ,но се старая тук да съм точна . При поднасяне на нашите кюфтенца ги украсяваме с прясната мащерка и чубрица. Така  всеки от вас се наслаждава на прекрасният им аромат и на свежестта ,която дават . Нашето блюдо има завършен вид и с него за миг се пренасяме в чудната Андора .високо горе .... Аз дори и музика си пускам, за да допълня картинката и естествено чаша вино...... 
Да ви е сладкоооо!




 И след кюфтетата чаша прекрасен чай ..... в компанията на пържените им сладкиши ,за които скоро ще говорим .


5.17.2016

Tarte à la Rhubarbe



Tarte à la Rhubarbe

 Пролет е и в градината ми вече започна да се показва и моят  Rhubarbe.   Това интересно растение го открих тук във Франция . В тази част , която аз живея е донесено от северната част на страната . От него се ползват само дръжките , а листата аз ги накисвам във вода  и с нея пръскам растенията си в двора срещу паразити . Те са отровни и не се ядат.Това също го научих тук от една книга за БИО градина-https://www.amazon.fr/Truffaut-du-jardin-%C3%A9cologique/dp/2035840503/ref=sr_1_2?s=books&ie=UTF8&qid=1463499963&sr=1-2&keywords=truffaut+du+jardin+%C3%A9cologique. За мен е много важно продуктите да са чисти без пестициди.
 Днес ще ви предложа една много лесна рецепта - Tarte à la Rhubarbe , с която плених моят малък мъж. Преди това той не го харесваше.
Рецептата ми я даде моята приятелка тук във Франция. Много съм и благодарна ,за което. Скоро от нея ще научим повече  и за Шафрана . Тя го отглежда и продава тук.
Така сега продуктите .

Продукти


1 бутер тесто ,но вносно в LIDL го има
500 грама Rhubarbe само дръжките
Tarte à la Rhubarbe
2 яйца
200 мл. течна сметана
180 грама захар
1 кафяна лъжица канела
3 супени лъжици захар за поръсване на Rhubarbe

Tarte à la Rhubarbe

Приготвяне 

Нарязваме си Rhubarbe  на кубчета и го поръсваме с трите супени лъжици захар и прибираме за 1 час в хладилника.
След това си включваме фурната на 200 градуса. Разстиламе си бутер тестото . Изваждаме си Rhubarbe   от хладилника и отстраняваме полученият сироп като го прецеждаме.Прецеденият Rhubarbe го поставяме върху бутер тестото. В една купа си разбиваме яйцата ,захарта и сметаната. Поставяме и канелата и тази смес я поставяме върху Rhubarbe. 
След 30 минути печене е готов нашият сладкиш.




Tarte à la Rhubarbe




 Ако растението е по -старо става с розови дръжки и изглежда по-красиво в сладкиша ,не като праз хиххи както каза моят малък мъж. За мен и така бе вкусен и изненада тук бе че от това растение имаше и леко кисел вкус като все едно имаше лимон върху Rhubarbe.  Това си идва от растението.
Да ви е сладко !
от него правих и сладко ако ви е интересно ето и рецептата-http://mylittlesurprisewhittedy.blogspot.fr/search/label/Rhubarbe

  Тук при мен всичко цъфти и след сладкишчето ви предлагам една разходка в района тук при мен .Усмихната седмица!





5.04.2016

Моето първо интервю с прекрасната Йоланта Делибозова-Йоли

Готвенето,  приятна и забавна форма на изкуство, достъпна за всекиго дори и за най -малките му любители -децата






Интервю с прекрасната Йоланта Делибозова-Йоли


Има хора, които като ги видите ви карат да се усмихвате и ви зареждат с прекрасна енергия. Йоли е един от тях. Много съм щастлива да споделя с вас нашият разговор осъществен чрез модерните средства за комуникация- facebook. Йоли веднага се съгласи на поканата ми за кратко интервю за френският миг блог-http://lesparentsevolues.com/encourager-enfants-dans-la-cuisine/
Тя ме грабна веднага с това,че е искрен и позитивен човек . Следя с голям интерес всичко, което сътворява . Когато прочетох и всичко за нея сякаш видях своят двойник хиххи. Прекрасно усещане ! И тя като мен се е запалила по магията наречена кулинария от своята баба ,аз от двете ми . И тя като мен мисли ,че тя е за всички и не е нужно да си професионалист ,за да сътвориш прекрасни неща в кухнята и  го доказа с прекрасните си книги и блога си . Напълно съм съгласна с нея ,че-

 " Когато имаш желание, въображение и усмивка резултатът е чудесен. И ако поръсиш всяко ястие с щипка любов, храната се превръща в истинско изкуство"

Ето и разговора с прекрасната Йоли.


Готвенето,  приятна и забавна форма на изкуство, достъпна за всекиго дори и за най -малките му любители -децата



Добавете надпис

1. Готвенето може ли да е приятна и забавна форма на изкуство, достъпна за всекиго дори и за най -малките му любители -децата?

Разбира се! Кулинарията е част от Голямото изкуство, включващо в себе си най-различни жанрове. Винаги е приятно, стига човек да поиска да види красотата в готвенето. Винаги съм казвала, че всеки може да готви. Всеки, който иска. Не е нужно да си професионалист готвач, за да готвиш вкусно. Трябва само да поискаш да се научиш да го правиш. С други думи, кулинарията е истински достъпна за всички. Дори и за децата. Те обичат да майсторят разни вкусотийки заедно с бабите и майките си. Няма дете, което да не обича да се изцапа с брашно, с шоколад или пък да не иска да оближе бъркалките на миксера. Не бива да ги спираме да правят това, тъкмо обратното - трябва да ги подтикваме.

2. Трябва ли да стимулираме децата да творят заедно с нас в кухнята? Какво би им дала магията наречена кулинария?

Да, определено трябва да ги стимулираме. Ако се запознаят от малки с кухнята и свещенодействията, които се извършват в нея, децата ни ще имат едно съвсем различно отношение към храната като цяло. Те никога няма да мислят за нея като "средство за оцеляване". Ще я приемат като дар и любов. Защото храната, която приготвяме ни е дарена от Бог, а това, че я споделяме с близките си хора е нищо друго, освен любов. Храната е любов!

3. В днешно време все по -малко сме с тях. Те от своя страна са силно привлечени от новите технологии. С помощта на кулинарната магия можем ли според теб да ги стимулираме да се забавляват с нас, като например си приготвим от вкусните ти бисквитки с тях?

Да, живеем във високотехнологичен век, за съжаление. Всички ползваме новите технологии, не само децата. Единствено трябва да внимаваме по отношение на тях това да не се превръща в единствен начин на живот. Те трябва да живеят в крак със съвремието си ,за да могат да оцелеят, няма какво да се лъжем. Но ние, родителите сме тези, които можем и трябва да им покажем колко красив и разнообразен е живота. Кулинарията е една малка брънка от това звено. За децата е много важно да играят. Да играем и да готвим! Лесно и приятно е. Аз често го правя с много деца, различни организации ме канят да готвим заедно с малчуганите. Не можеш да си представиш какво удоволствие е! Децата са толкова чисти и искрени! От душа се забавляват и стараят. Смея да твърдя, че с огромно желание правят не само бисквитки, а и много по-сложни неща. За мен вярната формулата за най-малките е "Да играем и да готвим".

4. За теб "готви с усмивка, желание и въображение" ли е ключът към магията наречена кулинария?


Категорично да. По-горе споменах, че няма човек, който да не може да готви. Има такъв, който не иска да готви. А когато имаш желание, въображение и усмивка резултатът е чудесен. И ако поръсиш всяко ястие с щипка любов, храната се превръща в истинско изкуство.

5. Стимулирайки нашите деца да творят с нас стимулираме ли тяхната креативност?

Разбира се. Това е като рисуването, като пеенето, като танците, като различните видове спорт. Децата винаги са креативни. Аз непрестанно се учудвам на това, което раждат главиците им. Често взаимствам от тях, те ме учат на много нови неща. А когато заобичат да правят нещо, креативността им расте много, много бързо. Ще дам един пример с мен самата. Моята баба ме запали по готвенето още като бях на 4 - 5 годинки. Тя месеше често домашен хляб и винаги ми откъсваше малко парче от тестото. С него играех като с пластелин. Правех малки питки, хлебчета, плетеници, дори тортички. Изпичах ги на плочата на  печка ни и с огромно удоволствие си ги изяждах. Бях много горда от себе си. Играех и готвех, фантазирах, увличах се. Това е. Никак не е трудно да запалиш това желание в сърцето на едно дете.

6. Ако прибавим към тази магия и музиката можем ли да превърнем готвенето в "приятна и забавна форма на изкуство 🎨" за цялото семейство? В източник на щастие?

Ще се повторя със сигурност, но отговорът е "да". Храната е щастие само като я споделяш със семейството си и приятелите. Искаш да ги зарадваш, да им доставиш удоволствие. Да сервираш естетично и да споделиш. Да отпиеш от червеното вино и да прочетеш в очите на любимите си хора удоволствието от това, с което си ги дарил на трапезата. Да се почувстваш значим и специален. Това наричам аз любов. Любов към живота.



Това бе и прекрасната Йоли , Ако все още не сте опитали нищичко от нея ви съветвам да надникнете в блога й-http://www.yoli.bg/ и сами да се обедите в думите ми.

Слънчев ден от мен и с нетърпение очаквам и вашите писма !