С дъх на лавандула,а защо не !

7.13.2015

Пълнени чушки с лек аромат на градински чай


Пълнени чушки с лек аромат на градински чай
 Ако ви се хапва нещо леко тази вечер след ,,Сладоледа с дъх на ванилия от Мадагаскар,, ви предлагам да си приготвим тези прекрасни пълнени чушки. Тук ще се насладим на това малко използвано растение и ще му отдаден нужното внимание.

ПРОДУКТИ

ЗА 4 ЧОВЕКА
Пълнени чушки с лек аромат на градински чай

5 ГОЛЕМИ ЧУШКИ ЗА ПЪЛНЕНЕ
2 ЧАЕНИ ЧАШИ КРЪГЪЛ  ОРИЗ
1 ГЛАВА СТАР ЛУК
1 НЕ МНОГО ГОЛЯМ КАРТОФ
2 СКИЛИДКИ ЧЕСЪН
2 МОРКОВА
ЕДНА МАЛКА ВРЪЗКА МАГДАНОЗ
3-4 ЛИСТЕНЦА ГРАДИНСКИ ЧАЙ
2 ЩИПКИ СУХ РОЗМАРИН
2 ЩИПКИ МАЩЕРКА
ЧЕРЕН ПИПЕР ОТ МЕЛНИЧКАТА
СОЛ
3 СУПЕНИ ЛЪЖИЦИ ЗЕХТИН

 4 ЧЕРИ ДОМАТЧЕТА ЗА ДЕКОРАЦИЯ
ЛИСТА ОТ ГРАДИНСКИ ЧАЙ

 ПРИГОТВЯНЕ


Измиваме си продуктите. Нарязваме си лукчето на малки кубчета. В едно тиганче си слагаме зехтина да се загрява. В момента ,в който мазнината леко се загрее тук проверяваме като пускаме някое кубче от лука . Ако е готова нашата мазнина поставяме и остатъка от лука леко да се задуши до получаване на златист цвят и в този момент поставяме и ориза и сипваме малко водичка около половин чаена чаша и енергично разбъркваме докато водичката се изпари и ориза лекичко се запържи. Дърпаме от котлона. Нарязваме си картофа на кубчета и моркова .  Нарязваме си магданоза и листата от зелен чай,пресираме чесъна и всичко го прибавяме към ориза.Поръсваме с черен пипер,сол  на вкус ,мащерката и розмарина и разбъркваме отново. С тази смес пълним предварително изчистените чушки ,които май забравих да спомена ,че се чистят от семките и се отрязва горната част хахха е нали съм малко отнесена . Та чушките си ги пълним и ги подреждаме в дълбок съд с капак, ако имате ако не ги покриваме с фолио ,  и напълваме съда с водичка малко повече от половината на чушките. Слагаме да се пече на слаба фурна за около 1 час на 160 градуса и ако ориза не е готов оставяме още  като накрая ви съветвам да отворите  капака на съда. Сервираме ако желаем с  лъжица   студено овче кисело мляко  и декорираме с чери доматчета ммммм. Вечерята е готова .
   За втори път днес до скоро !
Още една малка разходка из нашия край тук в Южна Франция!


My little surprise

My little surprise

My little surprise

My little surprise

My little surprise

My little surprise

My little surprise

My little surprise

My little surprise




Сладолед с дъх на ванилия от Мадагаскар

Сладолед с дъх на ванилия от Мадагаскар

 В тези горещи дни е време за разхлаждане и за това съм ви приготвила една бърза рецепта за сладолед с дъх на ванилия от Мадагаскар . Тази пръчица идваща от прекрасния остров Мадагаскар ще направи нашия сладолед с невероятен аромат . 
Един път вече ви показах една рецепта ,но тази ще е с друга текстура и с друг аромат . Ще си направим едно калорично, ледено изкушение. Пък после ще отидем да поплуваме и да изгорим калориите . Аз например правя така в реката тук при нас . 
Сега да си закупим нужните продукти .


ПРОДУКТИ 
Сладолед с дъх на ванилия от Мадагаскар

3 ЯЙЦА
300 МЛ. ТЕЧНА СМЕТАНА
200 МЛ . ПРЯСНО МЛЯКО
100 ГРАМА ЗАХАР
 ЕДНА ПРЪЧКА ВАНИЛИЯ ОТ МАДАГАСКАР



ПРИГОТВЯНЕ

Скоро научих и за това ,че това е орхидея, от която се бере пръчицата. Също и за дългия период на приготвянето и  за да стигне до нас тази прекрасна пръчица събрала такъв прекрасен аромат. До скоро използвах ванилия на прахче ,но не е същият аромат. За нашият сладолед аз ще използвам машина за охлаждане, вие ако нямате просто си наливаме сместа в един съд и хоп във фризера. 
 Започваме с приготвяме на крема . Разделяме си жълтъците от белтъците и прибираме в хладилника нашите белтъци. Разбиваме си жълтъците със захарта. Слагаме си сметаната и млякото леко да се загреят с пръчицата  .Дърпаме ги и ги поставяме за минутка да се охладят с ванилията.Тя през това време набъбва. След това я вадим и внимателно я цепваме и с помощта на нож леко остъргваме вътрешноста на ванилията и поставяме вътрешноста и в млякото.Пръчицата я заделяме.Леко охладеното мляко и сметана бавно ги добавяме към яйчената смес като бъркаме енергично.Всичко това го поставяме на котлона и на много слаб огън като не преставаме да бъркаме ,но тук с дървена лъжица докато сместа започне да се сгъстява,но да не кипва ,защото иначе ще се пресече  нашия яйчен крем.Този крем си го прибираме в хладилника за няколко часа около 3 . За машината ми ,която е с елемент ,който се охлажда във фризера всички продукти трябва да са охладени. Ако вие нямате машина просто си разбивате белтъците и ги смесвате с яйчения крем и ги слагаме така във фризера за 3 часа като бъркаме от време на време. Аз обаче го приготвям с машината ,защото става по -пухкав. Разбиваме си белтъците с щипка сол.Та охладения яйчен крем го вадим и му добавяме вече разбитите с щипка сол белтъци  .Двата крема внимателно се разбъркват до получаване на хомогенна смес. Тази смес я поставяме в нашата машина за сладолед и пускаме за 40 минути. Моята е без таймер и просто наблюдавам кога ще стигне до капака нашия пухкав леден сюрприз.
Сладолед с дъх на ванилия от Мадагаскар

Сладолед с дъх на ванилия от Мадагаскар


Тук ако имаме гости дегустираме веднага ако не това изкушение го прехвърляме в един съд и го поставяме във фризера за 1 час.
 Ако искаме може и да изненадаме скъпите ни половинки като го сервираме като орхидеята ,от която идва и тази пръчица . Поставяме и пръчицата в центъра на нашето цвете. Отгоре поставяме по малко от самата вътрешност на пръчицата ,като малки точици и сме готови. Ще се обедите и сами колко е различен аромата на сладоледа,когато заменим ванилията на пудра с истинския аромат от пръчицата,която ни отвежда на екзотични места и  дори само заради това си заслужава да я опитаме.


Сладолед с дъх на ванилия от Мадагаскар


 Аз до Мадагаскар не съм ходила,но пък със снимките от едно от пътуванията ми до Испания и с снимките на приятелка от Палма ,се надявам да ви откъсна и ако сте си приготвили и сладоледа ще е пълно блаженството. Поне аз обичам да се радвам на чуждите пътувания и да слушам разкази за прекрасни места и хора. Пожелавам и на вас да посетите тези места. Усмихнат ден, следобед или вечер ако живеете далеч от мен !















От тук започват снимките от Палма .........


7.10.2015

Бабиното сладко от зелени смокини

 Бабиното сладко от зелени смокини
 Е в моята къща замириса на любимото ми бабино сладко от  зелени смокини. Другите сладка също ги обичам много,но това сладко и неговият аромат събуждат стари спомени от много места в моята скъпа родина.... Спомени от морето ,където всяко дворче имаше смокиня ,която ни примамваше с аромата си . Едно такова място ,което и това лято ще посетя е Созопол . Винаги това прекрасно морско градче го свързвам с прекрасните смокинови дръвчета и техният аромат.
 Милата ми баба също много обича да прави това сладко и дори това лято сигурно ми е приготвила от нейното хехеххе аз пък ще и занеса едно от моите . Разликата в сладката ни е ,че тя слага син камък ,аз не . Ще ви обясня и какво става ако го сложим. Тя слага също така малко по-малки смокини. Аз нямам смокиня и приятели ми дават и за това по някога са малко по-големички ,но пак става вкусно и ароматно сладко. Та да запретнем ръкави и да действаме ,че има много работа по това сладко .

ПРОДУКТИ


 55 малки зелени  смокини  по-малки от орех
1,5 кг захар 
1,25 литра вода
1 чаена лъжица лимонтозу


щипка син камък по-желание ако желаем смокините да са по-зелени и твърди и сока им да е по-бистър-внимание тук да кажа ,че този препарат е силно отровен ,далече от деца и да се измива  всичко внимателно

 Бабиното сладко от зелени смокини

ПРИГОТВЯНЕ

Тук започваме с изчистване на смокините от дръжките им ,след което ги измиваме. 
На котлона си слагаме един по-дълбок съд ,в който си слагаме смокините. Наливаме вода колкото да ги покрием. Пускаме котлона на най-силното и чакаме да заври ,в момента на завирането засичаме 3 минутки и леко намаляваме огъня. Тази вода се изхвърля и наливаме втори път. Тук вече ако желаем слагаме щипката син камък ,аз не го обичам и на слагам. Той се поставя ,за да фиксираме цвета на смокините и да останат зелени ,а не леко кафяви като моите и сиропа става по-бистър не така мътен като моят. За мен е токсично и не слагам.
 Та тук варим 3 минути също на не много силен огън. И тази вода я изливаме и слагаме трети път и с нея така процедираме.Три минути варим и изливаме. Всичко това се прави, за да се освободим от млякото в смокините ,което не е полезно за нас. 
Изцеждаме си смокините и ги оставяме да се охладят. През това време слагаме водата със захарта да се варят на не много силен огън. Правим си сироп като за сладко и миг преди да се сгъсти го дърпаме. Аз си проверявам като с чиста лъжица пускам капка от него в една чаша .Ако започва да не се разтваря капката значи дърпам. Охладените смокини започваме да ги дупчим с клечка за зъби от дупето към върха,за да се освободим от поелата вода . Тук внимаваме да не ги спукаме. Тези смокини ги слагаме във вече охладения сироп и ги оставяме да седят в него 5-6 часа .След това ги слагаме на котлона да се доварят. Тук вече трябва да тестваме с точност сиропа. Пробваме с чаша с вода отново. Капваме капка в чашата и тя не трябва да се разтвори веднага.Бъркаме от време на време.  
През това време,докато се доварява нашето сладко, ви съветвам  да си подготвим съдовете за затваряне на сладкото . Те трябва да са сухи и чисти,за да избегнем пукане на съда от топлото сладко си слагам бурканите за малко в микровълновата и така те са топли. 
Поставяме по-малко смокини и допълваме със сироп. Тук милата ми баба би казала,че много малко смокини слагам и много сироп. Тя слага много смокини и много малко сироп. Аз така обичам ,защото иначе остава много сироп.
С този сироп можете после да си направите една свежа лимонада с дъх на смокини,в сладоледа да го добавим вместо захар ,да мариноваме пилешко или свинско месо и така да стане сладко солено. Тук всеки може да добави нещо от себе си.




 Бабиното сладко от зелени смокини

 Бабиното сладко от зелени смокини


    Вече затворено го обръщаме и оставаме да се охлади и после прибираме за дегустиране през онези студени и сиви зимни дни ,когато морето и слънцето са далече.

След тази прекрасна утрин в кухнята решихме с моят малък мъж да се  разходим в нашето градче с колела.
За усмихнат ден или вечер ,в зависимост къде се намирате споделям с вас тази прекрасна разходка.











7.07.2015

Испания ,една приказка без край.....

My little surprise


 Тази разходка до Испания ще ви зареди с прекрасно настроение и нови кулинарни идеи.
Ще се разходим  по морските кътчета и мъничко ще навлезнем и на сушата. В страната на вечното слънце ще посетим празника на цветята ,където ще открием едно прекрасно място за похапване на прекрасни домашни сладоледи и много други изненади.
Днес рецепти няма да споделям просто ще се разходим заедно и ще се откъснем за малко от ежедневните картини .
Това пътуване бе скоро и да ви споделя пак ми се прииска да отскоча като си разглеждах снимките.

И този път отседнахме в Roses от където и започва нашето пътуване.

 Това място ни плени с прекрасния си плаж и невероятната си крайбрежна ивица ,която сякаш нямаше край.
Палми ,усмихнати хора от цял свят ,ситен пясък и това синьо.... във всичките му нюанси.



 Разхладителните напитки бяха черешката на тази магия.
Сигурно и други места има като това,но за мен то бе изпълнено с живот ,спокойствие,което рядко се вижда в комбинация вече. Две противоположности ,които тук се срещаха.

 Заредени от слънцето и прекрасния пейзаж се отправихме към нашето любима Еmpuriabrava.Този път след прекрасната разходка с лодка край  каналите на това прекрасно място

 спряхме и този път в любимото ни ресторанче,където миналият път ви показах как приготвят паеля . Този път освен нея хапнахме и сварен октопод положен върху сварени картофки .Всичко това бе поръсено с кашкавалче и червено пиперче и запечено за малко.МММММ това трябва да се опита . Много семпличко изглежда,но е невероятно предястие, в компанията на copa Sangria- испанското плодово вино.
 Това бе началото . Сервитьора ни бе , собственик на заведението, реши да ни попее докато ни носеше паелята хаххаха е тук се почувствах като у дома си .


 Ах,тази паеля.... Всеки път като си я приготвям у дома се сещам за това местенце и невероятните хора.







 Добре хапнали и изпълнени с много емоции се прибрахме за малка доза сън и да се приготвим за една крайбрежна разходка с дегустиране на прекрасни морски дарове за финал.
Този път се спряхме в едно ресторанче,което всеки път бе пълно и не успявахме да седнем.
 Разбрахме защо .Всичко в менюто бе толкова вкусно ,свежо и ново за мен ,че останах без думи от наслада.
 Първата вечер хапнахме това.

  Филе от риба тон сварено на пара и загърнато в дъхави подправки .Залято без със сметана.За гарнитура сварени картофки положени за малко на планчата ,както и тиквичките. Няколко лимонови резенчета и блаженството започна. Самата рибка нямаше нито дъх на риба нито самото и месо напомняше. Наистина блаженно.

 Другото ,което си поръчахме бе  dorado и Сангрия за пиене.
Една наистина много вкусна рибка запържена с масло и дъхави подправки , залята с лимоново сокче. Гарнитурата пак същите картофки,тиквички и мариновани миди.

Третата рибка  бе  поднесена със същата гарнитура. Тя бе нещо между испанска и португалска рецепта за мен или пък бъркам. Но подобна хапнах в Португалия. Та рибката бе morue и това парче бе покрито с майонеза разбита с чесън и кедрови ядки. Рибката бе сварена преди това и леко запечена с майонезата и ядките. Доста се чудих какво е това отгоре докато ми кажат накрая ,че е майонеза хахахх не че съм руса хахха ,но пък нямаше вкус на майонеза. 
 Добре хапнали си поръчахме нещо за десерт и то какво ....
Да по една чаша от този коктейл приготвен от един бразилец олееее . Тук да кажа  алкохол почти нямаше хахахах .Както ви казах в това местенце има хора от цял свят .
 На другия ден програмата  бе с повече ходене в прекрасния град Girona.
Тук бе само за мен .На едно място щях да видя празника на цветята,прекрасно старино градче, опера на открито с невероятни млади таланти с цветя в косите и прекрасни ресторанчета и магазинчета. Е наистина нямаше как да не се усмихвам през цялото време като малко детенце пред витрината с лакомствата . Тук бе всичко на едно място и в прекрасната компания на моето семейство.
 Сега ви оставям и вие да се насладите за малко .....









 В църквата бяха пресъздали четирите сезона .



Магазинче за местни колбаси.

Това бе и пушената свинска шунка сервирана като сладоледчета  . 

Хахахх тук ни няма на снимката ,но толкова много чакаха,че снимах друго семейство.

Прекрасната испанска керамика....

За жалост не се продаваха ,а само украсяваха една оптика .

 С моят пораснал мъж ...

Да и моето лого май е такова хехехе .

Цветя и пак цветя.....












 Леко уморени ,но много щастливи решихме да се насладим на едно сладоледче . Тук бяхме запленени от дизайна на малкото ресторанче-палачийница  и то за смях френско. Сега това стана случайно де не че сме го търсили ,но много се смяхме като седнахме и разбрахме .




 Ресторанчето бе създадено от една французойка дошла тук чак от областта  Bretagne.Като прочетох това в менюто веднага реших какво сладоледче ще си хапна- с дъх на сайдер,ябълковата напитка символ на този край. и маслената бисквитка ,пак символ. Да споделя с вас бе невероятно вкусен . Скоро ще си го приготвя у дома.



  Препълнени от удоволствие поехме към морето и нашето градче.
 За последно ще се разходим и ще се насладим на местните специалитети.
Рибки,рибки и пак рибки. каквато и да си поръчате ще ви плени с това как е приготвено и с това, че всичко е прясно.

Тук букет от рибки с гарнитурата от зеленчуци позната ви вече. Рибките леко бяха обърнати с масълце и подправки  както и морските дарове.

 Лего на грила обърнати...не бяха пълнени и гарнитурата пак картофи и тиквички.

И да пак към френските специалитети,но този път от испанки патици и поднесено по техния начин с майонеза разбита с чесън в малка купичка.За майонезата с чесън тук във Франция ми казаха,че било специалитет от Марсилия, Битката е голяма. Като у нас с таратора .
 Време е да ви кажа до скоро и да се отправя към кухнята  ми и моят сладур във ваканция,че с него имаме много кулинарни идеи за тази вечер . 
Усмихната седмица и прекрасна вечер от мен !