Моето първо интервю с прекрасната Йоланта Делибозова-Йоли

Готвенето,  приятна и забавна форма на изкуство, достъпна за всекиго дори и за най -малките му любители -децата

Интервю с прекрасната Йоланта Делибозова-Йоли

Има хора, които като ги видите ви карат да се усмихвате и ви зареждат с прекрасна енергия. Йоли е един от тях. Много съм щастлива да споделя с вас нашият разговор осъществен чрез модерните средства за комуникация- facebook. Йоли веднага се съгласи на поканата ми за кратко интервю за френският миг блог-http://lesparentsevolues.com/encourager-enfants-dans-la-cuisine/

Тя ме грабна веднага с това,че е искрен и позитивен човек . Следя с голям интерес всичко, което сътворява . Когато прочетох и всичко за нея сякаш видях своят двойник хиххи. Прекрасно усещане ! И тя като мен се е запалила по магията наречена кулинария от своята баба ,аз от двете ми . И тя като мен мисли ,че тя е за всички и не е нужно да си професионалист ,за да сътвориш прекрасни неща в кухнята и  го доказа с прекрасните си книги и блога си . Напълно съм съгласна с нея ,че-

 " Когато имаш желание, въображение и усмивка резултатът е чудесен. И ако поръсиш всяко ястие с щипка любов, храната се превръща в истинско изкуство"

Ето и разговора с прекрасната Йоли.

Готвенето,  приятна и забавна форма на изкуство, достъпна за всекиго дори и за най -малките му любители -децата

Добавете надпис

1. Готвенето може ли да е приятна и забавна форма на изкуство, достъпна за всекиго дори и за най -малките му любители -децата?

Разбира се! Кулинарията е част от Голямото изкуство, включващо в себе си най-различни жанрове. Винаги е приятно, стига човек да поиска да види красотата в готвенето. Винаги съм казвала, че всеки може да готви. Всеки, който иска. Не е нужно да си професионалист готвач, за да готвиш вкусно. Трябва само да поискаш да се научиш да го правиш. С други думи, кулинарията е истински достъпна за всички. Дори и за децата. Те обичат да майсторят разни вкусотийки заедно с бабите и майките си. Няма дете, което да не обича да се изцапа с брашно, с шоколад или пък да не иска да оближе бъркалките на миксера. Не бива да ги спираме да правят това, тъкмо обратното - трябва да ги подтикваме.

2. Трябва ли да стимулираме децата да творят заедно с нас в кухнята? Какво би им дала магията наречена кулинария?

Да, определено трябва да ги стимулираме. Ако се запознаят от малки с кухнята и свещенодействията, които се извършват в нея, децата ни ще имат едно съвсем различно отношение към храната като цяло. Те никога няма да мислят за нея като "средство за оцеляване". Ще я приемат като дар и любов. Защото храната, която приготвяме ни е дарена от Бог, а това, че я споделяме с близките си хора е нищо друго, освен любов. Храната е любов!

3. В днешно време все по -малко сме с тях. Те от своя страна са силно привлечени от новите технологии. С помощта на кулинарната магия можем ли според теб да ги стимулираме да се забавляват с нас, като например си приготвим от вкусните ти бисквитки с тях?

Да, живеем във високотехнологичен век, за съжаление. Всички ползваме новите технологии, не само децата. Единствено трябва да внимаваме по отношение на тях това да не се превръща в единствен начин на живот. Те трябва да живеят в крак със съвремието си ,за да могат да оцелеят, няма какво да се лъжем. Но ние, родителите сме тези, които можем и трябва да им покажем колко красив и разнообразен е живота. Кулинарията е една малка брънка от това звено. За децата е много важно да играят. Да играем и да готвим! Лесно и приятно е. Аз често го правя с много деца, различни организации ме канят да готвим заедно с малчуганите. Не можеш да си представиш какво удоволствие е! Децата са толкова чисти и искрени! От душа се забавляват и стараят. Смея да твърдя, че с огромно желание правят не само бисквитки, а и много по-сложни неща. За мен вярната формулата за най-малките е "Да играем и да готвим".

4. За теб "готви с усмивка, желание и въображение" ли е ключът към магията наречена кулинария?

Категорично да. По-горе споменах, че няма човек, който да не може да готви. Има такъв, който не иска да готви. А когато имаш желание, въображение и усмивка резултатът е чудесен. И ако поръсиш всяко ястие с щипка любов, храната се превръща в истинско изкуство.

5. Стимулирайки нашите деца да творят с нас стимулираме ли тяхната креативност?

Разбира се. Това е като рисуването, като пеенето, като танците, като различните видове спорт. Децата винаги са креативни. Аз непрестанно се учудвам на това, което раждат главиците им. Често взаимствам от тях, те ме учат на много нови неща. А когато заобичат да правят нещо, креативността им расте много, много бързо. Ще дам един пример с мен самата. Моята баба ме запали по готвенето още като бях на 4 - 5 годинки. Тя месеше често домашен хляб и винаги ми откъсваше малко парче от тестото. С него играех като с пластелин. Правех малки питки, хлебчета, плетеници, дори тортички. Изпичах ги на плочата на  печка ни и с огромно удоволствие си ги изяждах. Бях много горда от себе си. Играех и готвех, фантазирах, увличах се. Това е. Никак не е трудно да запалиш това желание в сърцето на едно дете.

6. Ако прибавим към тази магия и музиката можем ли да превърнем готвенето в "приятна и забавна форма на изкуство 🎨" за цялото семейство? В източник на щастие?

Ще се повторя със сигурност, но отговорът е "да". Храната е щастие само като я споделяш със семейството си и приятелите. Искаш да ги зарадваш, да им доставиш удоволствие. Да сервираш естетично и да споделиш. Да отпиеш от червеното вино и да прочетеш в очите на любимите си хора удоволствието от това, с което си ги дарил на трапезата. Да се почувстваш значим и специален. Това наричам аз любов. Любов към живота.

Това бе и прекрасната Йоли , Ако все още не сте опитали нищичко от нея ви съветвам да надникнете в блога й-http://www.yoli.bg/ и сами да се обедите в думите ми.

Слънчев ден от мен и с нетърпение очаквам и вашите писма !